Наводнение след наводнение и урокът си стои ненаучен

Изминаха две години от наводнението в село Бисер, но не сме си извадили и грам поука от онази трагедия. И отново защитата ни е „да се молим да спре дъждът”. Вместо да се молим сега, по-добре да бяхме поразчистили коритата на реките от боклуците, когато беше време.

Кебапчета вместо книги

Честит ден на книгата. Това е, спокойно може да се каже, събитието на днешния ден. Денят, наречен, така да го кажем, на най-голямото чо...

Прочети повече

Купищата репортажи вчера показаха едно много важно нещо – хората по селата все така си хвърлят всичко, което не им трябва, в реката. По градовете го правят предимно тези, които са близо до река. И след това излизат специалисти и почват да успокояват как преливниците работят, но на 500 метра по-надолу се е образувала преграда от боклуци, клони, пънове и дънери и „няма как да знаем, пък и не сме отговорни какво щяло да стане оттам насетне”. Е кой тогава е отговорен – филанкишията ли? Горските стопанства не са ли отговорни да чистят изсъхнали дървета и паднали дънери? Кметове и общински власти не трябва ли да глобяват, когато някой стовари каруцата с боклуци насред коритото на рекичката? Във всеки случай Господ няма да слезе от небето, за да почисти мърсотията, която сами си правим.

Кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Това е моят извод от „дъждовните бедствия” в България. Този извод обаче е приложим за всички области в България, към които обърнем поглед – като се почне от 240-те хрантутници в парламента и завършим с хората, хвърлящи си хартийката от питателната баничка на закуска там, където са застанали.

Утре предстои поредното издание на инициативата „Да изчистим България за един ден”. Въпросът е кога ще има инициатива „Да не цапаме България 365 дни в годината”.